Тъжно ми е. Идва Коледа. И ако преди години, в годините на моето детство, когато идваше Коледа, в магазините пускаха банани и мандарини, сега ги има целогодишно, но и на Коледа някои от нас не могат да си ги позволят.
Тъжно ми е. Че дядо...

В България има двуполюсен политически модел. Макар в момента партията да е само една. ГЕРБ. Абревиатурата й ни навява асоциации с един от символите на държавността. Сигурно не е случайно. Структурата й е като на много други, превзели упр...

14 февруари. Поредният. И какво от това? Ден като ден. Не? Ден на любовта. Всички качваме сърчица и валентинки във фейсбук профилите си, цитираме любовни стихове, постваме любовни мелодии... Но къде е любовта? Усещате ли я? Светът иска, ...

Икономическата криза, ще каже някой. Несигурността за теб самия, която се превръща в страх, че няма да успееш да осигуриш семейството си, че няма да успееш да отговориш на очакванията на любимата жена... И този страх така те завладява, ч...

Очите ти са все пред мен... Мъжките очи са особена категория човешки зрителен орган. Мъжките очи казват много.  Ако можем да четем в тях, няма да има нужда да изискваме признания, да молим, да търсим, да се съмняваме. В мъжките очи ще ви...

Или защо ми е трудно да бъда кучка...
Всеки ден започва с утро. Нежно, спокойно, изпълнено с надежда. Всяко утро отварям очи и знам, че денят ще бъде хубав. Не става въпрос за някакъв див оптимизъм, а за нагласа, която съм получила може б...

Не сте ми сред любимите.
Защото обяснихте, че кризата си отива преди доста време, а сега шефът ми намали заплатата. Естествено, с обяснението, че кризата нещо се е заинатила и не иска, и не иска да си ходи! Обещахте банките да свалят лих...

Криза е. В България е криза от доста време. Мътно време. С голи ръце да бръкнеш в помията, ще извадиш тлъст шаран. Шараните, eстeствено, сме ние - бедният нещастен народ, който бъхта, безгласно влачи хомота си и оцелява на магия, минавай...

Прекарах уикенд в Истанбул. Красив град. Чист. Подреден. Без сгради, изпъстрени с графити. С подредени градинки, фонтанчета, редовен транспорт. Без боклуци и фасове по улиците. Без намръщени лица. Град с хора, които се усмихват, сякаш те...

Преди бях сама. Имах приятели. Много. Сега не съм сама. Имам по-малко приятели. Защото вечер бързам и предпочитам да се прибера у дома. Да се гушна. Да се стопля в мъжкото тяло, да се почувствам обичана.
Е, понякога не се получава така, ...

Ето че зимата се изтърколи и на прага ми почука месец март. Обичам го, защото той носи със себе си аромата на пролет, на нежни кокичета и кокетни лалета.
Обичам го и защото още с първия си ден ми напомня, че съм наследник на един древен ...

"Животът е кратък", чувала съм тази фраза милион пъти. За първи път обаче я осъзнах, когато едно малко образувание започна да нараства ужасно бързо върху долния крепач на лявото ми око. Тогава поредният скандал с шефа ми ми се стори ужас...