Банско е красиво. В старата част. Където са онези калдъръмени улици, по които някога може би са минавали комитите. Банско има чар. Не за ски-курорт от световна величина, в какъвто искат да го превърнат. А в малко, симпатично градче, съхранило българщината, сгушено в полите на Рила.
Тази година попаднах за няколко дни там. Бях по покана на един от големите новопостроени хотели - Lucky Bansko. Стилен, непретенциозен, от висока класа, със страхотен персонал - усмихнат и възпитан, готов да изпълни всяко твое желание, а не досаден и намусен... Интериорът е в любимите ми бижово и кафяво. Мебелите са изчистени. Има безплатен интернет навсякъде из сградата. Детски кът с детегледачка. Страхотна нова конферентна зала, за която са инвестирали близо 400 000 лева. Изобщо страхотия.
Но като направиш две крачки навън и попадаш в нищото - поляни, с построени по тях неработещи красиви хотели, буквално залепени един за друг. Личи си, че са закъснели със забраната за издаване на разрешителни за строеж. Е, постоили са повече, отколкото им трябва - според мен... Пък и повечето едва ли донесат някакви приходи в близките години. Пистите са далеч. Трябва да ти орлов поглед, за да ги проследиш надолу по склона на планината. Но пък можеш без проблем да се насладиш на спа уикенд. И на прекрасната музика.
Истинска наслада за душата се оказа едночасовият концерт на Джейми Дейвис. Приятен, нежен глас, който гали ушите и завладява душата ти. Площадът слуша. Банско също. Приятно е да се разхождаш по калдъръмените улички и да чуваш звука от плачещ саксофон. А въпросният Джейми Дейвис, който нощуваше в хотела, в който и ние, се оказа земен и приятен човек с чувство за хумор. Без претенции, без излишно звездеене, като Камелия Тодорова, например, която също бе на джаз феста и дори се уреди с дует с американеца. И докато тя слизаше с тъмни очила и й трябваше специален час при фризьора, за да позволи да бъде снимана, Джейми Дейвис закуси насред ресторанта, заедно с всички останали гости на хотела, говорейки си спокойно с тях, поздравявайки, чувствайки се като у дома си. По това си личат истинските звезди. Иначе музиката на площада наистина си заслужаваше 99-те евро, срещу които трима (или четирима) човека можеха да спят в студио на Lucky Bansko и да получат обилна закуска и обслужване на европейско ниво. И тъй като хубавите неща бързо свършват, остава ни надеждата, че за фестивала догодина хотелските собственици щесе разберат по между си и ще облагородят пространството около иначе прекрасните си хотели и къщи за гости. Явно общината не може или не иска да се справи с тази задача, може да й е по силите. Но пък не си струва да се излагаме пред толкова чужденци и пред самите нас. Дръвчетата и зелените площи, от които има спешна нужда, едва ли струват колкото един хотел. А в Банско има стотици.

Имам ужасни спомени от местнните селяндури в заведенията.
В Банско НИКОГА няма да отида отново.
---
Но да има Джас Концерт.
Отмъстен съм.
---
Слушам джас.
И се радвам, че има такива срещи .

ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПИРИН"
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/10/01/proekt-quot-na-bylgariia-s-liubov-pirin-quot.407778