Изборите минаха. Кабинетът вече е факт. Мръсните ризи бяха извадени и ароматът от тях се поизпари. Сега има нова надежда. Има ли я? При мен не. Защо? Не че не искам някой да дойде и да "ни оправи" като с магическа пръчица. Искам.
Искам тук да е като в Швейцария - къщите не се заключват, колите не се заключват, градинките са като извадени от каталог, никой не пуши, плюе или хвърля фасове по улицата.
Искам тук да е като в Холандия - велосипедни алеи с кошчета за велосипедистите (!), красиви алеи, спокойни хора, спокоен живот...
Искам тук да е като в Турция (докъде стигнахме!) - да се отнасят с мен в магазина като с царица, която и нищо да не купи няма да изгонят със сумтене и въртене на очите!
Искам тук да е като в Румъния (е, и там са по-добре) - да получавам заплата от 2000-3000 евро и да знам, че се бъхтам, но има защо.
Искам тук да е като в САЩ - страната на свободата, в която не можеш да нарушаваш свободата на спокоен живот на останалите, както и те не могат да пречат на теб.
Но някак ме е страх, че който и да дойде в БГ на власт, неговото второ име ще бъде Корупция, а мотото му - "Лява ръка, десен джоб".
Без значение на партийния цвят или пр публикациите.
Е, може и виковете "Всички са маскари" да не са добро противодействие.
Но какво друго ми остава? Да се кандидатирам за парламента... Сигурно до няколко години само аз няма да съм го направила!
Всъщност аз нямам такива амбиции. Защото не мога да творя закони.
Аз мога да пиша. Мисля, че го правя добре. Ако не друго, то вече близо 10 години си вадя хляба с подредба на словосъчетания, изречения, мисли.
Напоследък обаче хлябът стана по-скъп, а думите ми се обезцениха на капиталистическия пазар на труда.
Време е за революция. Революция на мишките. Защото нито Серго, нито Бат Бойко ни мислят доброто. Дано се лъжа. Но през последните години ха да тръгнем нагоре към цъфтежа икономически и изведнъж някое непредвидено обстоятелство ни слага крак. То не бяха ЕС, не бе Либия, не бе Русия, не бяха САЩ, не бяха световните кризи...
Готови ли сте да въртите колелото за още 4 години?

За съжаление имам чувството, че скоро ще искаме също да е като в Албания... Но се замислям за следното: политиците ни не са внос "второ направление", те са хора ,които до преди две-три-пет-десет-петнадесет години са се возили на същите автобуси като нас, останалите. От друга страна, като погледне човек, далаверите се вършат на всякакво ниво. Не виждам разлика между един чиновник, който си иска своето за да предвижи документите ти по-бързо и един депутат, освен мащаба. Та си мисля дали политиците ни са криви или сме криви всеобщо? Разбира се, винаги има изключения, но...