Или какво се случи със „зелените” точки в предизборните програми на партийните централи
Екологията е наука, която изучава взаимоотношенията между организмите и околната среда. В частност и наука за опазването на околната среда. За пълноценни, щадящи и природосъобразни земеделие, промишленост, туризъм... Екологията е усещане за мястото на всеки един от нас на планетата. Усещане за това какво искаш да направиш и знание как да постигнеш.
Без да причиниш изчезването на популации, без да предизвикаш космическо затопляне, озонова дупка и още куп невероятни, но абсолютно възможни злодейства. Екологията е и бизнес, с добри практики, влагащ милиони левове в нови, екологосъобразни машини, съоръжения, методи. Сега може и да ти е кеф да караш кола, без да се замисляш за вредните газове, които тя отделя в атмосферата. Може да обичаш дезодоранта си, климатика, който изстудява задушната стая за миг, хладилникът, който прави бирата ти поносима за пиене. Но след години, може би не десетки, а няколко стотици, наследниците ти ще се чудят как да се спасяват от апокалипсиса, сполетял земята им. А ти можеш да ги спасиш. Можеш да отложиш или да спреш едно убийство. Сигурно се питаш как. Най-лесно е като започнеш от най-дребните, досадни ежедневни дейности от битието. Например, хранене, боклук, козметика, електроуреди, лампи, компютри... Можеш да смениш всички крушки с енергоспестяващи. Можеш да си купиш енергоспестяваща печка, пералня. Можеш да пазаруваш в торбичка от плат или хартиени пликове. Можеш да изхвръляш боклука си разделно. Можеш да носиш старите си електроуреди на определените за това места и сметища... Ти можеш много неща. Но до голяма степен твоят еко избор зависи и от държавната и общинска администрация. Защото, ако до дома ти няма контейнери за хартия, стъкло и битови отпадъци, и да искаш, няма как да ги изхвръляш разделно. Ако в супермаркета ти слагат в ръцете куп найлонови пликчета, а ти си забравил своята еко торбичка, все трябва да занесеш покупките си у дома в нещо, нали? Ако съседите ти са невъзпитани, няма как да ги накараш да не си изхвърлят боклука пред входа, с убеждението, че си им длъжен да го изхвърлиш вместо тях... Ако няма облекчени данъци за фирмите, които инвестират в екопроекти, производството, транспортът и куп други сфери ще си останат добрите стари замърсители. Въпрос на политика, организация, контрол. И пари.
У нас мисленето и говоренето за екология се промъкна някак незабелязано. В далечната хиляда деветстотин деветдесет и някоя година във висшите учебни заведения се роди нова специалност – екология. После се заговори за пестицидите, за нитратите, за бебешките храни и в рамките на едно десетилетие на много от храните се появи етикет „ЕКО”. Не че разбира се всички тези продукти бяха произведени от отгледани в екологично чисти райони домати и чушки. Въпрос на бизнес. Лош, обаче. И липса на контрол. В предизборните платформи също се прокраднаха изречения, в които се поемаха едни или други обещания, свързани с околната среда, строителството, чистотата на въздуха, реките, износът на дървесина... Особено силно еко посланията присъстваха в платформите на основните политически субекти у нас на последните парламентарни избори. И то забележете – въпреки присъствието на две „зелени” по своята същност и регистрация „зелени” партии, останалите платформи буквално бълваха еко послания. Телевизионните клипове, вестникарските пр акции, всичко бе основано върху темата за опазването на околната среда и по-добрия начин на живот.
Но дали на политиците ни наистина им пука за „зелените” лозунги и обещания, с които бяха напълнили предизборните си послания и програми? Мисля, че отговорът е отчайващо ясен – „не”. Не проявявам черногледство. Събитията след вота показаха ясно, че всичко е било предизборен трик. А дали успяха да приспят вниманието на избирателите? Може би. А може би не. Защото големият брой гласове в полза на ГЕРБ показаха едно голямо наказателно „НЕ” към останалите участници в изборите. Дали ГЕРБ ще пази градинките, ще събори незаконните строежи по морето, ще оправи лунния пейзаж край кариерите... Риторични въпроси без отговори. Както се казва надеждата умира последна, но в нашия случай тя си е чисто самоубийство. А какво се случи със „зелените”? На този етап над техните лагери цари затишие. Надявам се това няма да е задълго. Защото имаше един лозунг, който на мен много ми допадна, още от предишните местни избори на ЗП-Българските зелени – „България не се продава”. Може би именно той трябва да краси сградата на парламента и да посреща народните ни избраници. А не „Съединението прави силата”. Защото ние не сме били „съединени” от времето на Съединението. Но пък се продаваме и ни продават вече десетки години. Нас, природата, всичко, което ни заобикаля. Време е това да спре. Време е бизнесът да заеме своето място, политиците – своето. Време е всичко да бъде регламентирано открито. Да има данъчни облекчения, дългосрочни стратегии, мислене за години напред, а не на парче, с грозни пазарлъци. Време е „зеленото” мислене да излезе от предизборните платформи и да влезе в законопроектите. И тъй като няма всестранно развити личности нито всестранно обещаващи партии, „зелените” са тези, които трябва да бъдат допуснати до правенето на законите, до раждането на уравновесен бизнесклимат, отговорно общество и политици, готови да „отрежат едната си ръка”, за да накажат неправомерните действия и да се съобразят с принципите на съвременната демокрация. За която толкова много се говори, но още никой от нас не е видял.

Хубаво, но невъзможно за постигане при настоящия световен икономичеси модел.
Само да вметна, че екологията не е наука за опазване на околната среда. Опазване на околната среда си е отделна наука. Злоупотребява се много с думата екология. Екологосъобразна промишленост също е доста имагинерно понятие. Нали усещате, че няма как хората да започнат да мислят по описаният от вас начин. Как ще убедиш един млад и богат човек, да кара малолитражен хибриден автомобил, когато в автомобилните шоурумове е пълно с прекрасни лъскави и адски мощни автомобили, всеки ше се изкуши да "яхне" едно такова бижу, и ние нямаме право да съдим никой за това му желание. Чудил съм се дали този "екологосъобразен" начин на живот спазващ принципите на Устойчивото развитие (едно също доста висящо и нереално понятие) ще доведат до нещо положително или просто ще спрат техническото развитие. Дали просто не трябва да оставим нещата да следват, своя логичен еволюционен ход. Човекът все пак е плод на еволюцията, природата си знае работата. Ние не можем да унищожим земята, ние просто можем да променим нейният облик. Всички живи организми при своето същесвуване променят заобикалящата ги среда. Доста може да се разсъждава, обаче малко ме мързи, да пиша. Поздрави, малко са хората, които мислят по този начин.